Защо мозайката иска да играе игра?

Джон Крамър, убиецът от Мозайката, не „иска“ да играе игра в традиционния смисъл. Неговата мотивация е далеч по-сложна и водена от изкривено чувство за морал и желание да „помага“ на хората. Ето разбивка на мотивите на Jigsaw:

* Наказване и „реабилитиране“ на „безполезните“: Jigsaw вярва, че обществото е пълно с хора, които са загубили ценността си за живота. Той вижда своите „игри“ като начин да принуди тези хора да се изправят срещу недостатъците си, да направят трудни избори и в крайна сметка да оценят стойността на живота. Той има за цел да ги „възстанови” чрез страданието.

* Тестване на сила и воля: Jigsaw вярва, че истинската сила не се крие във физическата мощ, а в умствената сила. Той проектира своите капани, за да тества границите на жертвите, надявайки се да ги тласне до точката на пречупване и да разкрие тяхната вътрешна сила или слабост.

* Даване на „избор“ на жертвите: Докато капаните на Jigsaw са сложни и често смъртоносни, той твърди, че жертвите му винаги имат избор. Те могат да се борят за оцеляване, да решат пъзела или просто да се откажат. Този „избор“ в съзнанието му оправдава действията му.

* Изкривено чувство за справедливост: Jigsaw често се насочва към хора, за които смята, че са направили грешка, било чрез техните действия, или чрез техния избор. Той вярва, че неговите игри са форма на справедливост за техните минали грешки.

* Наследство от страх: Jigsaw също цели да вдъхне страх и промяна в света, дори след собствената си смърт. Той използва последователите си, за да продължи работата си, като гарантира, че изопачената му философия продължава да живее.

Важно е да се отбележи: Мотивацията на Jigsaw е дълбоко погрешна и изопачена. Той не е герой или спасител. Той е сериен убиец, който манипулира и измъчва хора, за да постигне изкривените си цели.